×

Ми використовуємо файли cookie, щоб зробити LingQ кращим. Відвідавши сайт, Ви погоджуєтесь з нашими правилами обробки файлів «cookie».

image

Пипи Дългото чорапче, Пипи се настанява във Вила Вилекула

Пипи се настанява във Вила Вилекула

Астрид Линдгрен Пипи Дългото чорапче

Пипи се настанява във Вила Вилекула

В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко — нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не ѝ казваше да си ляга тъкмо когато ѝ беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато ѝ се ядяха бонбони. Някога Пипи имаше татко, когото много, много обичаше; имала си е и майка, но толкова отдавна, че изобщо не я помнеше. Майка ѝ умряла, когато Пипи била съвсем мъничко бебе и така врещяла в люлката, че никой не можел да се доближи. Пипи вярваше, че сега майка ѝ е на небето и надзърта през някоя дупчица за своето момиче, затова често махаше нагоре с ръка и се провикваше: — Не се тревожи! Все някак си, ще се оправя! Пипи не беше забравила баща си. Той бе морски капитан и кръстосваше големите морета. Пипи пътуваше с него на кораба, но един ден, по време на силна буря, вятърът отнесе баща ѝ в морето и той изчезна. Ала Пипи беше съвсем уверена, че някой ден той ще се върне. Не можеше да повярва, че е загинал и мислеше, че е слязъл на брега на някой остров, пълен с негри, които са го направили свой крал. И че сега той се разхожда цял ден със златна корона на главата. — Моята майка е ангел, а татко ми — негърски крал. Наистина не всички деца могат да се похвалят с такива чудни родители — обичаше да повтаря доволна Пипи. — А когато татко си построи кораб, ще дойде да ме вземе и ще стана негърска принцеса. Ех, че живот ще бъде! Бащата на Пипи беше купил старата къща с градината преди много години. Беше решил да живее тук с Пипи, когато остарее и вече няма да може да кръстосва моретата. Но стана така, че той изчезна в морето и докато го чакаше да се върне, Пипи реши да отиде във Вила Вилекула. Така се казваше къщата, която стоеше готова, обзаведена и очакваше обитатели. Една хубава лятна вечер Пипи се сбогува с всички моряци от кораба на баща си. Те много я обичаха, а и Пипи беше силно привързана към тях. — Сбогом, момчета — каза Пипи и целуна всички поред по челата. — Не се тревожете за мен. Все някак си, ще се оправя! От кораба Пипи отнесе две неща. Една малка маймунка на име Господин Нилсон — подарък от татко ѝ и една голяма чанта, пълна със златни парички. Моряците стояха на палубата и гледаха подир Пипи, докато се изгуби от погледите им. Тя вървеше с твърда крачка, без да се обръща, с Господин Нилсон на рамо и с чантата в ръка. — Забележително дете! — каза един от моряците с просълзени очи, когато Пипи изчезна в далечината. Той беше прав. Тя наистина бе забележително дете. Най-необикновеното у нея беше силата ѝ. Пипи беше така изумително силна, че в целия свят не можеше да се намери полицай, който да я надвие. Стига да поискаше, Пипи можеше да вдигне на ръце цял кон и често го правеше. Тя си имаше кон — беше го купила с една от многото златни парички в деня, когато се настани във Вила Вилекула. Открай време беше мечтала за собствен кон. Сега той живееше на верандата, но когато Пипи искаше да пие там следобедното си кафе, безцеремонно го изнасяше в градината. В съседство с Вила Вилекула имаше друга градина и друга къща. Там живееха баща и майка с двете си добри дечица — момченце и момиченце. Момченцето се казваше Томи, а момиченцето — Аника. Те бяха много мили, възпитани и послушни деца. Томи никога не гризеше ноктите си и винаги правеше каквото искаше майка му. Аника не се сърдеше, когато не можеше да наложи своето, и беше винаги спретната в късите си, добре изгладени басмени роклички, които се стараеше да не изцапа. Томи и Аника си играеха кротко в градината, но често им се искаше да имат другарче в игрите. Докато Пипи още обикаляше моретата с баща си, те понякога дълго стояха край оградата и си казваха: — Колко глупаво, че никой не се настанява в онази къща. Там би трябвало да живее някой с деца. В онази хубава лятна вечер, когато Пипи за пръв път прекрачи прага на Вила Вилекула, Томи и Аника не бяха у дома. Бяха заминали за една седмица на гости у баба си. Затова не знаеха, че някой се е настанил в съседната къща. Когато се прибраха у дома си и застанаха край портата да огледат улицата, те още не подозираха, че съвсем наблизо вече имат другарче за игра. Както се чудеха какво да правят и си мислеха дали ще се случи нещо приятно през деня, или пък той ще бъде един от онези дни, в които нищо не може да се измисли, вратата на Вила Вилекула се отвори и оттам излезе едно момиченце. Това беше Пипи Дългото чорапче, която тръгваше на утринна разходка. Томи и Аника никога не бяха виждали такова чудновато дете. Ето как изглеждаше: Косата ѝ имаше цвят на морков и бе сплетена на две стегнати, стърчащи плитки. Носът ѝ, досущ като мъничко картофче, беше обсипан с лунички. Под него аленееше доста голяма уста, пълна със здрави бели зъби. Роклята ѝ беше направо странна. Пипи си я беше ушила сама. Отначало смяташе да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи се принуди да пришие тук-там по някое червено парче. Дългите ѝ тънки крачета бяха обути в дълги чорапи — един кафяв и един черен. Освен това носеше черни обувки точно два пъти по-големи от стъпалата ѝ. Татко ѝ беше купил тези обувки в Южна Америка, та краката на дъщеря му да имат накъде да растат, и Пипи не искаше да чуе за други. Но онова, което най-много накара Томи и Аника да ококорят очи, беше маймунката на рамото на непознатото момиче — малък макак, облечен в сини панталонки, жълто елече и с бяла сламена шапка на главата. Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита: — Защо вървиш заднишком? — Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно. — Че откъде знаеш? — учуди се Томи. — Да не си ходила в Египет? — Как да не съм ходила в Египет! Запиши си някъде, че съм ходила. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. Какво ли би казал, ако ме беше видял да ходя на ръце, както правят в Индокитай? — Ех, сега вече излъга — заяви Томи. Пипи се замисли за миг. — Имаш право. Излъгах — промълви тя печално. — Грозно е да се лъже! — каза Аника, която чак сега посмя да отвори уста. — Да, много е грозно да се лъже — съгласи се Пипи още по-печално. — Но понякога забравям това, разбираш ли? Пък и, как ще искаш от едно дете, чиято майка е ангел, а татко му — негърски крал, да казва винаги истината? Освен това — продължи Пипи и луничавото ѝ лице се озари — ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. Там по цял ден лъжат. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез-слънце. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитайте се да ми простите и си спомнете, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а? — Разбира се! — съгласи се Томи и изведнъж почувствува, че този ден няма да е от скучните. — Защо например да не закусим заедно у дома? — предложи Пипи. — Ами защо не? — съгласи се Томи. — Хайде да тръгваме. — Хайде — каза Аника. — Да вървим веднага! — Но първо нека ви представя на Господин Нилсон — каза Пипи. Малката маймунка свали шапка и учтиво се поклони. После, минаха през полусрутената градинска порта на Вила Вилекула, но по посипаната с чакъл пътечка, им беше по-интересно, край нея се издигаха стари, обрасли с мъх дървета, чудесни за катерене, и стигнаха до къщата. След това се изкачиха на верандата. Там стоеше конят и лапаше овес от някакъв супник. — Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни. — Хм — отговори замислено Пипи. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта. Томи и Аника потупаха коня и влязоха в къщата. Тя се състоеше от кухня, гостна и спалня. Личеше си обаче, че тази седмица Пипи май беше забравила да изчисти. Томи и Аника се огледаха плахо да не би негърският крал да седи в някой ъгъл. Никога в живота си не бяха виждали негърски крал. Но тъй като не се появи никакъв татко, пък и никаква мама, Аника попита боязливо: — Съвсем самичка ли живееш тук? — Ами! — отговори Пипи. — Та нали Господин Нилсон и конят също живеят тук. — Да, но аз питам дали нямаш мама и татко? — Не, нямам — отвърна доволно Пипи. — Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? — попита Аника. — Аз сама — обясни Пипи. — Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли? На Томи и Аника не им стана съвсем ясно, но си рекоха, че може би това е добро разрешение. Междувременно бяха пристигнали в кухнята и Пипи се провикна: — Сега тука ще се бъркат палачинки. Сега тука ще се пекат милинки. Сега тука ще се правят курабийки. Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. Едното падна върху главата ѝ и се счупи, а жълтъкът потече по лицето ѝ. Другите обаче тя улови ловко в една тенджера, където те се счупиха. — Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата — каза Пипи и избърса очите си. — Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил толкова неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията. Докато говореше, Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата. — Яжте — извика тя. — Яжте, докато не са изстинали! Томи и Аника си хапнаха и решиха, че това са много вкусни палачинки. После Пипи ги покани в гостната. Там имаше само една мебел — голям скрин с многобройни мънички чекмедженца. Пипи ги отваряше и показваше на Томи и Аника всички съкровища, които бе скътала в тях. Там имаше странни птичи яйца, причудливи раковини и камъчета, малки изящни кутийки, красиви сребърни огледала, бисерни огърлици и много други неща, които Пипи и баща ѝ бяха купували по време на своите пътешествия около земното кълбо. Пипи даде на новите си другарчета по един малък подарък за спомен. Томи получи кинжал с блестяща седефена дръжка, а Аника — малка кутийка, чийто капак бе покрит с розови мидички. В кутийката имаше пръстен със зелен камък. — А сега по-добре си идете у дома — каза им Пипи, — за да можете утре пак да дойдете. Защото ако не си отидете, няма как да дойдете пак, нали? А това би било жалко. Томи и Аника бяха на същото мнение. И си отидоха. Минаха покрай коня, който беше изял всичкия овес, и излязоха през портата на Вила Вилекула. Когато си тръгваха Господин Нилсон им помаха с шапката си.

Learn languages from TV shows, movies, news, articles and more! Try LingQ for FREE

Пипи се настанява във Вила Вилекула ||zieht ein||| Pippi|herself|settles in|in|Villa|Villa Villekula ピピ|反射動詞|住む|に|別荘|ヴィラ・ヴィレ Pippi wohnt in der Villa Vilcula Pippi stays at Villa Villecula Pippi se aloja en Villa Vilcula ピッピはヴィラ・ヴィルクラに滞在中 A Pippi está alojada na Villa Vilcula Пеппи остается на вилле Виллекула. Pippi bor på Villa Vilcula Pippi Villa Vilcula'da kalıyor 皮皮下榻維勒庫拉別墅

Астрид Линдгрен Пипи Дългото чорапче Astrid|Lindgren|Pippi|Long|sock アストリッド|リンドグレーン|ピピ|ロング|靴下 Astrid Lindgren Pippi Longstocking アストリッド・リンドグレーン ピッピ・ロングストッキング 阿斯特麗德林格倫皮皮長襪子

Пипи се настанява във Вила Вилекула ||settles in||Villa|Villa Vilekula |反射動詞|住む|に|別荘|ヴィラ・ヴィレ Pippi is staying at Villa Vilecula ピッピはヴィラ・ヴィルクラに滞在中 皮皮下榻維勒庫拉別墅

В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. |the outskirts||small|small town|There was|one|overgrown|abandoned garden に|郊外に|の|小さな|小さな町|があった|一つの|荒れ果てた|庭 There was a deserted garden on the outskirts of the small town. 小さな町のはずれに、人けのない庭があった。 Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. In the middle|garden|was|rose up|old|house|||the house|lived||long|sock 中に|庭|が|そびえていた|古い|家|そして|に|家|住んでいた|ピピ|長い|靴下 An old house was being erected in the garden, and Pippi the Long Stocking lived in the house. 庭の真ん中に古い家があり、ピッピ・ロングストッキングが住んでいた。 Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. |was||nine|||lived||all alone|all alone 彼女は|だった|で|9|歳||住んでいた|ここに|一人で|一人で She was nine years old and lived here alone. 彼女は9歳で、ここでひとり寂しく暮らしていた。 Нямаше нито майка, нито татко — нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не ѝ казваше да си ляга тъкмо когато ѝ беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато ѝ се ядяха бонбони. there was not|neither|mother|neither|dad|something that actually|which|in fact|was|very|very good|because|no one|not|her|told her||possessive particle|go to bed|just when|when|to her|was|most|most fun|or|or even|to|swallow|fish oil|cod liver oil|when|||wanted to eat|candies いなかった|どちらも|お母さん|どちらも|お父さん|何か|それは|実際に|だった|とても|良いこと|なぜなら|誰も|否定詞|彼女に|言っていた|命令形|自分|寝る|ちょうどその時|その時|彼女|だった|一番|楽しい|または|それとも|命令形|飲む|魚油|魚油|その時|彼女|彼女|食べたかった|キャンディ There was neither a mother nor a dad - something that was actually very nice, because no one told her to go to bed exactly when she was having fun, or to swallow fish oil when she was eating candy. 彼女には母親も父親もいなかったが、それはとてもいいことだった。 Някога Пипи имаше татко, когото много, много обичаше; имала си е и майка, но толкова отдавна, че изобщо не я помнеше. Once upon a time|Pippi|had|dad|whom|very much||loved|had||||||so long ago|long ago|"that"|at all|||remembered 昔|ピピ|がいた|お父さん|彼を|とても|とても|愛していた|母がいた|あなた|彼女|も|母|しかし|そんなに|とても昔|that|全く|全く|あなた|覚えていなかった Once upon a time, Pippi had a father whom he loved very much; she also had a mother, but so long ago that she didn't remember her at all. かつてピッピには、とてもとても愛していた父親がいた。母親もいたが、あまりにも昔のことで、まったく覚えていなかった。 Майка ѝ умряла, когато Пипи била съвсем мъничко бебе и така врещяла в люлката, че никой не можел да се доближи. ||died|when||had been|very|very little|||so|screamed||the cradle|that|no one|not|could not|yes|is|get close to 母|彼女の|母が死んだ|その時|ピピ|だった|ほんの少し|ちっちゃな|赤ちゃん|と|そのため|泣いていた|で|ゆりかご|ので|誰も|否|近づけなかった|できた|自分|近づく Her mother died when Pippa was a very small baby and so crashed in the cradle that no one could come near. 母親はピッピがまだ赤ん坊のときに亡くなり、ゆりかごの中で泣き叫び、誰も近づけなかった。 Пипи вярваше, че сега майка ѝ е на небето и надзърта през някоя дупчица за своето момиче, затова често махаше нагоре с ръка и се провикваше: — Не се тревожи! |believed|that|now|mother|her|is||the sky||peeks through|through|some little|little hole||her own|girl|that's why|often|waved|upward||hand|||shouted|Don't|is|worry ピピ|信じていた|that|今|お母さん|彼女の|いる|に|天国|と|覗いている|を通して|いくつかの|小さな穴|ために|彼女の|女の子|だから|よく|手を振って|上に|と|手|と|反射動詞|叫ぶ|否|反射動詞|心配しないで Pippi believed that she was now a mother and was in heaven and peering through a hole for her girl, so she often waved her hand up and shouted, "Don't worry!" ピッピは、母親が今天国にいて、小さな穴から娘のことを覗き込んでいると信じていたので、よく手を上に振って「心配しないで」と呼びかけた! Все някак си, ще се оправя! anyway|somehow|yourself|will|reflexive marker|manage すべて|なんとか|自分|未来形|自分|うまくやる Irgendwie schaffe ich das schon! I will somehow manage! なんとか、大丈夫だよ! Пипи не беше забравила баща си. ||had|forgot|| ピピ|否|was|忘れていた|父|自分の Pippi had not forgotten her father. ピッピは父親のことを忘れてはいなかった。 Той бе морски капитан и кръстосваше големите морета. ||marine|captain||crossed|big|seas 彼は|was|海の|船長|and|航海していた|大きな|海 He was a sea captain and crossed the great seas. 彼は船長で、大海原を横断した。 Пипи пътуваше с него на кораба, но един ден, по време на силна буря, вятърът отнесе баща ѝ в морето и той изчезна. |was traveling||him||ship|||||||strong|storm|the wind|carried away|father|||sea|||disappeared ピピ|旅行していた|一緒に|彼と|に|船|しかし|ある|ある日|の|中|に|激しい|嵐|風|吹き飛ばした|父|彼女の|前に|海|と|彼|消えた Pippi was traveling with him on the ship, but one day during a severe storm the wind took her father out to sea and he disappeared. ピッピは父と一緒に船で旅をしたが、ある日、強い嵐の中、風にあおられ、父は海に消えてしまった。 Ала Пипи беше съвсем уверена, че някой ден той ще се върне. But|||completely|sure||someone|day||will|will|return アラ|ピピ|だった|とても|確信している|that|ある|ある日|彼|will|自分|戻る But Pippi was quite sure that he would return someday. しかしピッピは、いつか彼が戻ってくると確信していた。 Не можеше да повярва, че е загинал и мислеше, че е слязъл на брега на някой остров, пълен с негри, които са го направили свой крал. |could not||believed|||died||thought|||descended||shore||some|island|full of||black people|who|||made||king Er konnte nicht glauben, dass er gestorben war und dachte, er sei auf einer Insel voller Neger gelandet, die ihn zu ihrem König gemacht hatten. She could not believe that he had died and thought he had come ashore on an island full of blacks who made him their king. 彼は自分が死んだことが信じられず、自分を王とした黒人だらけの島に降り立ったのだと思った。 И че сега той се разхожда цял ден със златна корона на главата. |||he||walks|whole|||gold|crown|| And now he walks all day with a gold crown on his head. — Моята майка е ангел, а татко ми — негърски крал. |mère|is|||||| My|mother||angel||dad||black| "My mother is an angel and my father is a Negro king." Наистина не всички деца могат да се похвалят с такива чудни родители — обичаше да повтаря доволна Пипи. ||all||can|||boast|||wonderful||loved|to|repeat|satisfied| Nicht alle Kinder können so wunderbare Eltern haben", wiederholte Pippi gerne. Indeed, not all children can boast of such wonderful parents - I liked repeating Pippa. — А когато татко си построи кораб, ще дойде да ме вземе и ще стана негърска принцеса. ||||built|ship||will come|||pick me up|||will become|African American|princess "And when Daddy builds a ship, he'll come and pick me up and become a Negro princess." Ех, че живот ще бъде! Oh, that life will be! Бащата на Пипи беше купил старата къща с градината преди много години. Pippi's father||Pippi|was|bought|old|house||the garden||a long time|years Pippa's father had bought the old house with the garden many years ago. Беше решил да живее тук с Пипи, когато остарее и вече няма да може да кръстосва моретата. |decided||live|here with Pippi||Pippi|when|grows old||already|will||||cross|the seas He had decided to live here with Pippa when he was old and would no longer be able to cross the seas. Но стана така, че той изчезна в морето и докато го чакаше да се върне, Пипи реши да отиде във Вила Вилекула. but|became|so|that|he|disappeared||||while||waited|||return||decided||go|in the|Villa Villekula| But it happened that he disappeared into the sea, and while waiting for him to return, Pippi decided to go to Villa Vilecula. Така се казваше къщата, която стоеше готова, обзаведена и очакваше обитатели. |||the house|which|stood|ready|furnished|and|was awaiting|occupants This was the name of the house, which stood ready, furnished and waiting for the occupants. Една хубава лятна вечер Пипи се сбогува с всички моряци от кораба на баща си. |||||||||||||father| |beautiful|summer||||says goodbye||everyone|sailors||ship||father|his One fine summer evening, Pippi said goodbye to all the sailors from her father's ship. Те много я обичаха, а и Пипи беше силно привързана към тях. |very||loved|||Pippi|was|very strongly|attached|| They loved her very much, and Pippi was very attached to them. — Сбогом, момчета — каза Пипи и целуна всички поред по челата. Goodbye|boys||Pippi||kissed|everyone|in turn||foreheads "Goodbye, boys," Pippen said, kissing everyone on the forehead. — Не се тревожете за мен. Все някак си, ще се оправя! ||worry||||somehow||||I'll manage "Don't worry about me." Somehow, I'll be fine! От кораба Пипи отнесе две неща. |the ship|Pippi|took away|two|things I will somehow manage! Една малка маймунка на име Господин Нилсон — подарък от татко ѝ и една голяма чанта, пълна със златни парички. |little|little monkey||name|Mr.|Mr. Nilson|gift||dad|||one|big|bag|full of||golden|coins Pippi took two things from the ship. Моряците стояха на палубата и гледаха подир Пипи, докато се изгуби от погледите им. The sailors|||deck||watched||Pippi|||lost||sight|them The sailors stood on the deck, watching Pippi until she was out of sight. Тя вървеше с твърда крачка, без да се обръща, с Господин Нилсон на рамо и с чантата в ръка. |was walking||firm|step|without|||turns||Mr.|Nilson||on her shoulder|||the bag||in hand The sailors stood on deck, looking after Pippa until he lost sight of them. — Забележително дете! — каза един от моряците с просълзени очи, когато Пипи изчезна в далечината. remarkable|child|said|one||sailors||teary-eyed|eyes|when|Pippi|disappeared||distance She walked steadily, without turning, with Mr. Nelson on her shoulder and her bag in her hand. Той беше прав. Тя наистина бе забележително дете. ||right||really|was|remarkable| - Wonderful child! Най-необикновеното у нея беше силата ѝ. Пипи беше така изумително силна, че в целия свят не можеше да се намери полицай, който да я надвие. |extraordinary||her|was|strength||Pippi|was|so|amazing|strong|||the whole|world||could|||be found|police officer||||defeat Said one of the sailors with tearful eyes as Pippi disappeared into the distance. Стига да поискаше, Пипи можеше да вдигне на ръце цял кон и често го правеше. Enough||asked|Pippi|||lift|on|hands|whole|horse||||did it He was right. Тя си имаше кон — беше го купила с една от многото златни парички в деня, когато се настани във Вила Вилекула. ||had|horse|it||||||many|gold|gold coins||the day||herself|settled in|in the|Villa|Villa Vilecula She really was a remarkable child. Открай време беше мечтала за собствен кон. For a long time|a long time||dreamed|||horse She had long dreamed of her own horse. Сега той живееше на верандата, но когато Пипи искаше да пие там следобедното си кафе, безцеремонно го изнасяше в градината. ||vivait||||||||||||||||| now|he|was living|at||but|when|Pippi|wanted|yes|drink|there|afternoon||coffee|unceremoniously||was carrying out||the garden If she wanted, Pippa could pick up a horse on her hands and often did. В съседство с Вила Вилекула имаше друга градина и друга къща. at|neighborhood||villa|Villa||another|garden|||house Next to Villa Vilekula there was another garden and another house. Там живееха баща и майка с двете си добри дечица — момченце и момиченце. There|lived|father||mother||the two||good|little children|little boy||little girl There lived a father and a mother with their two good children - a boy and a girl. Момченцето се казваше Томи, а момиченцето — Аника. The little boy||was called|Tommy||the little girl|Anika He was living on the porch now, but when Pippi wanted to have his afternoon coffee there, he unceremoniously took him out to the garden. Те бяха много мили, възпитани и послушни деца. |étaient|||||| |were|very||polite||obedient| They were very kind, well-behaved and obedient children. Томи никога не гризеше ноктите си и винаги правеше каквото искаше майка му. |||bitten|nails|||always did|he did||wanted||his mother Tommy never bit his nails and always did what his mother wanted. Аника не се сърдеше, когато не можеше да наложи своето, и беше винаги спретната в късите си, добре изгладени басмени роклички, които се стараеше да не изцапа. Anika|||was upset|||could not||impose|her own||was|always|neat||short dresses|possessive particle||well-pressed|bloomers|dresses|that||tried|to||got dirty Annika didn't get angry when she couldn't get her own, and she was always neat in her short, well-groomed swimsuit, trying not to get dirty. Томи и Аника си играеха кротко в градината, но често им се искаше да имат другарче в игрите. ||||played|calmly||||often|||wanted|||buddy||games Tommy and Anika played quietly in the garden, but often wished they had a companion in the games. Докато Пипи още обикаляше моретата с баща си, те понякога дълго стояха край оградата и си казваха: — Колко глупаво, че никой не се настанява в онази къща. While|Pippi|still|was wandering|seas||father|||sometimes|long|stood|side|the fence|||were saying||stupid||nobody|||settles down||that house| Tommy never bit his nails and always did what his mother wanted. Там би трябвало да живее някой с деца. ||should have||live||with|children Annika didn't get angry when she couldn't get her own, and she was always neat in her short, well-groomed swimsuit, trying not to get dirty. В онази хубава лятна вечер, когато Пипи за пръв път прекрачи прага на Вила Вилекула, Томи и Аника не бяха у дома. at|that|beautiful|summer|evening|when|Pippi||first|threshold||threshold||villa|Villa Villekula|Tommy||||were not||at home On that fine summer evening when Pippi first crossed the threshold of Villa Villecula, Tommy and Annika were not at home. Бяха заминали за една седмица на гости у баба си. |gone|||week||visiting||grandmother| They had gone to visit their grandmother for a week. Затова не знаеха, че някой се е настанил в съседната къща. Therefore|not|did not know||someone|||settled in||neighboring| Therefore, they did not know that someone had settled in the house next door. Когато се прибраха у дома си и застанаха край портата да огледат улицата, те още не подозираха, че съвсем наблизо вече имат другарче за игра. when||returned||home|||stood by|by|||look at|street||||suspected||quite close|nearby||they have|playmate||play When they got home and stood by the gate to look at the street, they did not suspect that they already had a playmate nearby. Както се чудеха какво да правят и си мислеха дали ще се случи нещо приятно през деня, или пък той ще бъде един от онези дни, в които нищо не може да се измисли, вратата на Вила Вилекула се отвори и оттам излезе едно момиченце. as||wondered|what||to do|||they thought|whether|||happened||pleasant||the day|or||it||be|one||those|days|||nothing|||||make up|the door||villa|||opened||from there|came out||little girl Wondering what to do and thinking if something nice would happen during the day or whether it would be one of those days when nothing could be thought of, Villa Vilecula's door opened and a little girl walked out. Това беше Пипи Дългото чорапче, която тръгваше на утринна разходка. |was|Pippi|Longstocking|sock|who|was starting||morning|walk It was Pippi's Long Sock, who was leaving for a morning walk. Томи и Аника никога не бяха виждали такова чудновато дете. Tommy|||never||||such|strange|child Tommy and Annika had never seen such a wonderful child. Ето как изглеждаше: Косата ѝ имаше цвят на морков и бе сплетена на две стегнати, стърчащи плитки. Here is|how|looked like|hair||had|color of||carrot||was|woven||two|tight|sticking out|braids Here's what it looked like: Her hair was carrot-colored and braided into two tight, protruding braids. Носът ѝ, досущ като мъничко картофче, беше обсипан с лунички. nose||exactly|like|tiny|little potato|was|sprinkled with||freckles Her nose, almost like a tiny potato, was freckled. Под него аленееше доста голяма уста, пълна със здрави бели зъби. |under him|reddened|quite|large|mouth|full of|with|strong||teeth Below him was a pretty big mouth full of strong white teeth. Роклята ѝ беше направо странна. The dress||was|really|strange Her dress was downright strange. Пипи си я беше ушила сама. Pippi||||sewed|herself Pippi had sewn it herself. Отначало смяташе да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи се принуди да пришие тук-там по някое червено парче. At first|thought|yes||make|whole|blue||blue|fabric||ran out||||forced||sew on|here and there|||some|red|piece Below him was a pretty big mouth full of strong white teeth. Дългите ѝ тънки крачета бяха обути в дълги чорапи — един кафяв и един черен. long||thin|legs||wearing||long|socks||brown||one|black Her long thin legs were shod in long stockings, one brown and one black. Освен това носеше черни обувки точно два пъти по-големи от стъпалата ѝ. Besides||wore|black|shoes|exactly||twice||biggest||feet| She also wore black shoes exactly twice the size of her feet. Татко ѝ беше купил тези обувки в Южна Америка, та краката на дъщеря му да имат накъде да растат, и Пипи не искаше да чуе за други. ||had bought||these|shoes||South America|America||feet||daughter|||have|to grow||to grow||Pippi||didn't want||hear about||others Daddy had bought her these shoes in South America so his daughter's feet had nowhere to grow, and Pippi didn't want to hear about others. Но онова, което най-много накара Томи и Аника да ококорят очи, беше маймунката на рамото на непознатото момиче — малък макак, облечен в сини панталонки, жълто елече и с бяла сламена шапка на главата. but|that|which||very much|made|Tommy||||||was|the monkey|of|shoulder||unknown|girl|small|monkey|dressed||blue|shorts|yellow|vest|||white|straw|hat||head Her long, thin legs were wrapped in long socks - one brown and one black. Пипи тръгна по улицата. |started||the street She also wore black shoes exactly twice her feet. Her dad had bought her shoes in South America so that his daughter's feet had nowhere to grow, and Pippi didn't want to hear about others. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. |one||leg|was stepping||edge||sidewalk|||||cobblestone With one foot he stepped to the edge of the sidewalk and the other to the pavement. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. ||||followed||eyes|while||hide||view| Pippi walked down the street. След малко тя се върна. after|a little|||returned After a while she came back. Сега пък вървеше заднишком. now|now|was walking|backward Now she was backing up. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. He was doing|it|for|||save himself|turning back|when|was starting|back|| After a while she came back. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. |reached||the gate||Tommy||||stopped Now she was backing up. Децата мълчаливо се разглеждаха. the children|silently||looked at each other He did it to save himself a turn when he headed back home. Най-сетне Томи попита: — Защо вървиш заднишком? finally|finally||asked||walking backwards|backwards Finally Tommy asked, "Why are you walking backwards?" — Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. Why|walk|backwards||exclaimed| "Why am I walking backwards?" Pippi exclaimed. — Не живеем ли в свободна страна? |live|do we||free|country Exclaimed Pippa. Човек не може ли да върви както си иска? Person|not|can|or||walk|as|he wants|wants - Why do I go backwards? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно. besides||||will tell you|that||Egypt|everyone||walk|like this||nobody||it|considers||strange Besides, I will tell you that in Egypt everyone goes like this and no one thinks it is strange. — Че откъде знаеш? — учуди се Томи. ||sais||| |where|know|was surprised|| Besides, I'll tell you that in Egypt everyone goes that way and nobody thinks it strange. — Да не си ходила в Египет? |||||Egypt "Did you go to Egypt?" — Как да не съм ходила в Египет! Запиши си някъде, че съм ходила. how|||||||write down||somewhere|||been Tommy wondered. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. circled||the whole|earth|globe|||seen|||special|||people|that|walking backwards|backwards "How do you know?" Какво ли би казал, ако ме беше видял да ходя на ръце, както правят в Индокитай? What|would||would have said|if|||seen||walk||hands||do||Indochina "How did I not go to Egypt!" — Ех, сега вече излъга — заяви Томи. |now|now|lied|said|Tommy "Did you go to Egypt?" Пипи се замисли за миг. Pipi|||| Pippi||thought||moment "How did I not go to Egypt!" — Имаш право. Излъгах — промълви тя печално. |right|I lied|murmured|she|sadly Write down somewhere that I went. — Грозно е да се лъже! — каза Аника, която чак сега посмя да отвори уста. ugly||||lie||||just||dared||| I have traveled all over the globe and I have seen much more special things than people walking back and forth. — Да, много е грозно да се лъже — съгласи се Пипи още по-печално. "Yes, it's very ugly to lie," Pippi agreed even more sadly. — Но понякога забравям това, разбираш ли? "But sometimes I forget that, you know?" Пък и, как ще искаш от едно дете, чиято майка е ангел, а татко му — негърски крал, да казва винаги истината? but||||||||whose|||||||||||| Besides, how can you expect a child whose mother is an angel and whose father is a Negro king to always tell the truth? Освен това — продължи Пипи и луничавото ѝ лице се озари — ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. |||||freckled||||lit up||||||Belgian|Belgian Congo|||||||| - You're right. Там по цял ден лъжат. ||||lie They lie there all day. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез-слънце. ||||||||sunset| They start at seven in the morning and continue until sunset. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитайте се да ми простите и си спомнете, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. |||||||||try||||forgive me|||remember||||more|||| Said Annika, who now dared to open her mouth. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а? They lie there all day. — Разбира се! — съгласи се Томи и изведнъж почувствува, че този ден няма да е от скучните. |||||||felt||||||||boring - Of course! Tommy agreed and suddenly felt that this was not going to be a boring day. — Защо например да не закусим заедно у дома? — предложи Пипи. ||||have breakfast||||| So if I happen to lie, try to forgive me and remember that I lived in Belgium for a long time. — Ами защо не? — съгласи се Томи. — Хайде да тръгваме. "Why not?" Tommy agreed. - Let's go. — Хайде — каза Аника. — Да вървим веднага! ||||let's go| "Come on," Annika said. "Let's go now!" — Но първо нека ви представя на Господин Нилсон — каза Пипи. They start at seven in the morning and continue until sunset. Малката маймунка свали шапка и учтиво се поклони. ||took off|||polite||bow The little monkey took off his hat and bowed politely. После, минаха през полусрутената градинска порта на Вила Вилекула, но по посипаната с чакъл пътечка, им беше по-интересно, край нея се издигаха стари, обрасли с мъх дървета, чудесни за катерене, и стигнаха до къщата. |went through||half-ruined|garden|||||||covered with gravel||gravel|path||||||||were rising||overgrown||moss||wonderful||||they reached|| Then, they passed through the half-collapsed garden gate of Villa Vilecula, but along the gravel-strewn path, it was more interesting to them; old, moss-covered trees were good for climbing, and reached the house. Then they climbed the porch. След това се изкачиха на верандата. |||climbed up|| Then they went up to the porch. Там стоеше конят и лапаше овес от някакъв супник. ||the horse||grazed|oats|||soup pot Tommy agreed, suddenly feeling that he would not be bored that day. — Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. "Why do you keep a horse on your porch?" Tommy asked. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни. |horses|||||stables All the horses he knew lived in stables. — Хм — отговори замислено Пипи. ||thoughtfully| "Hmm," answered Pippi thoughtfully. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта. |the kitchen|||||obstacle||but||living room|||stay “In the kitchen, I'm just going to get in the way, and in the living room, I won't bother him. Томи и Аника потупаха коня и влязоха в къщата. |||patted|the horse||entered|| Tommy and Annika patted the horse and entered the house. Тя се състоеше от кухня, гостна и спалня. ||consisted||kitchen|living room||bedroom It consisted of a kitchen, a living room and a bedroom. Личеше си обаче, че тази седмица Пипи май беше забравила да изчисти. showed|||||||||||clean up However, it seemed that Pippi had forgotten to clean this week. Томи и Аника се огледаха плахо да не би негърският крал да седи в някой ъгъл. ||||looked around|timidly||||black|||||| Tommy and Annika looked around timidly to see if the Negro king was sitting in a corner. Никога в живота си не бяха виждали негърски крал. They had never seen a Negro king in their lives. Но тъй като не се появи никакъв татко, пък и никаква мама, Аника попита боязливо: — Съвсем самичка ли живееш тук? |||||showed up|||||||||fearfully||||| But since no father appeared, and no mother, Anika asked fearfully: "Do you live here all alone?" — Ами! — отговори Пипи. There was a horse standing there, pawing oats from some soup. — Та нали Господин Нилсон и конят също живеят тук. "Mr. Nilsson and the horse live here, too." — Да, но аз питам дали нямаш мама и татко? “Well, Mr. Nilson and the horse live here, too. — Не, нямам — отвърна доволно Пипи. ||replied|satisfied| "No, I haven't," answered Pippi happily. — Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? — попита Аника. |||||||||go to bed||||||| "Then who tells you at night when to go to bed and what to do?" Anika asked. — Аз сама — обясни Пипи. ||explain| "Then who tells you when to go to bed and what to do?" — Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли? |||||kindly||||||||||||follows|a hit|slap|| — First I tell myself very politely, if I don't listen, I repeat it sharply, and if I don't listen again, there's a thump-thump, do you understand? На Томи и Аника не им стана съвсем ясно, но си рекоха, че може би това е добро разрешение. |||||||||||said|||||||solution Tommy and Annika didn't quite understand, but they thought it might be a good solution. Междувременно бяха пристигнали в кухнята и Пипи се провикна: — Сега тука ще се бъркат палачинки. Meanwhile||arrived||||||shouted||here|||mix| However, it seemed that this week Pippi had forgotten to clean up. Сега тука ще се пекат милинки. ||||will be baked|little breads Tommy and Annika looked around timidly for the Negro king to sit in a corner. Сега тука ще се правят курабийки. |||||cookies They had never seen a Negro king in their lives. Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. ||||||tossed|| But since no dad and no mom showed up, Annika asked timidly, "Do you live here alone?" Едното падна върху главата ѝ и се счупи, а жълтъкът потече по лицето ѝ. |||||||broke||the yolk|flowed||| One fell on her head and broke, the yolk running down her face. Другите обаче тя улови ловко в една тенджера, където те се счупиха. |||caught|skillfully|||pot||||broke However, she deftly caught the others in a pot, where they broke. — Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата — каза Пипи и избърса очите си. |||ont dit|||||||||||| |||said||||useful||||||wiped|| “Well, Mr. Nilson and the horse live here, too. — Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. ||||||||grow||even||will burst "Yes, but I ask if you have a mom and a dad?" В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. |Brazil||||||smeared||the hair| In Brazil, for example, everyone walks around with their eggs smudged. Но затова пък там няма плешиви хора. |||||bald people| "Then who tells you when to go to bed and what to do?" Имало веднъж някакъв чичко, който бил толкова неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. |||uncle||||not sensible||eaten|the eggs||||style||| Once upon a time there was an uncle who was so foolish that he ate eggs instead of brushing his hair with them. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията. |actually|balding|||going out|||caused disturbance||disturbance||become necessary||||intervene| Then he really went bald, and when he went out into the street, there was such a commotion that the police had to intervene. Докато говореше, Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. |||skillfully|took out||fingers|egg|egg shells||the pot “First, I say it very kindly, if I don't listen, I repeat it sharply, and if I don't listen again, it's stupid, you know? После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. |||brush||||was hanging|||||||break|dough||pancakes||splash| Tommy and Annika didn't quite understand, but they thought it might be a good solution. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. Then|poured out|remaining||||pan||||||the stove In the meantime, they had arrived in the kitchen, and Pippi exclaimed, "Pancakes will be mixed here." Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. |the pancakes||fried||||||flipped|almost||ceiling Now there will be bakes for baking. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. ||were turning||||||was catching||were falling Now the cookies will be made here. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата. As soon as|||||threw them|||||||||plate|| She took three eggs and tossed them high up. — Яжте — извика тя. — Яжте, докато не са изстинали! Eat|||||||cooled "Eat," she called. "Eat before they get cold!" Томи и Аника си хапнаха и решиха, че това са много вкусни палачинки. ||||had a bite|||||||| - Eat until they are cool! После Пипи ги покани в гостната. |||||living room - You will see that my hair will start to grow, so it will burst. Там имаше само една мебел — голям скрин с многобройни мънички чекмедженца. ||||furniture||chest of drawers||numerous|tiny|drawers There was only one piece of furniture, a large chest of drawers with many tiny drawers. Пипи ги отваряше и показваше на Томи и Аника всички съкровища, които бе скътала в тях. ||was opening||was showing||||||treasures|||hidden|| Pippi opened them and showed Tommy and Annika all the treasures she had hidden in them. Там имаше странни птичи яйца, причудливи раковини и камъчета, малки изящни кутийки, красиви сребърни огледала, бисерни огърлици и много други неща, които Пипи и баща ѝ бяха купували по време на своите пътешествия около земното кълбо. |||bird||quirky|shells||pebbles||delicate|little boxes||silver|mirrors|pearl necklaces|pearl necklaces|||||||||||had bought|||||travels||earth|globe There was once an uncle who was so unwise to eat eggs instead of rubbing his hair with them. Пипи даде на новите си другарчета по един малък подарък за спомен. |||||little friends|||||| Then he was really bald, and when he went out into the street, there was such turmoil that it became necessary for the police to intervene. Томи получи кинжал с блестяща седефена дръжка, а Аника — малка кутийка, чийто капак бе покрит с розови мидички. ||dagger||shiny|mother-of-pearl|handle||||small box|whose|lid||covered||pink|little shells Tommy received a dagger with a shiny mother-of-pearl handle, and Annika a small box with a lid covered in pink seashells. В кутийката имаше пръстен със зелен камък. |the box||ring||| In the box was a ring with a green stone. — А сега по-добре си идете у дома — каза им Пипи, — за да можете утре пак да дойдете. |||||go|||||||||||| "Now you'd better go home," Pippi told them, "so you can come again tomorrow." Защото ако не си отидете, няма как да дойдете пак, нали? ||||||||come back|| Because if you don't leave, you can't come again, can you? А това би било жалко. ||||sad And that would be a shame. Томи и Аника бяха на същото мнение. Tommy and Annika were of the same opinion. И си отидоха. And they left. Минаха покрай коня, който беше изял всичкия овес, и излязоха през портата на Вила Вилекула. passed by||the horse|||eaten|all the|oats||||||| They passed the horse that had eaten all the oats and went out through the gate of Villa Villecula. Когато си тръгваха Господин Нилсон им помаха с шапката си. ||were leaving||||waved to them||| As they were leaving, Mr. Nilsson waved his hat to them.